Светът си спи
И писали сме. И какво, като сме писали?
Писанията - капка са в море.
щом арогантно все ни обясняват смисъла,
на селския идиот - да разбере.
Ни лук са яли те, не са и лук мирисали,
копайте с люти думи дух мера.
Но за поети луди гроздето е кисело,
човекът е двуного - без пера.
Живеят вече в мезонети Диогените,
подрасква плахо нощем съвестта.
От лош холестерол сега се пукат вените,
и с трети пол е странна любовта.
И шайка оцелели някак луди странници,
раздират с вик среднощния покой.
На свойто болно време смахнати избраници
Светът си спи. Да чуе няма кой...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
