Стоя на моста, в светлината на изчезващия ден
малко съм самотен, реката си тече под мен
отива далеч на изток към онзи океан
да го целуне някъде си там... Смея се сам.
Смея се на розовеещите се облаци,
обримчени със жълто по края,
вълнистите им форми
вятъра, който тъй нежно ме обгръща,
надалеч е ходил, но при мене се връща
и все ще се връща...
Шастлив съм, че мога да се насладя
на угасващата светлина, на реката, на деня. ...