На моя приятел
Шаро затвори очите си. Край!
Бавно си тръгна живота от него.
Вече не чувам звънливия лай.
Бог отреди да оглася небето.
Дървена къща. Нахапан комат.
Мека каишка. Разровена дупка.
Хвърлени нишки в отвъдния свят.
Мога ли Шаро от Бог да откупя?
Баба е стара. Догаряща свещ.
Аз се износих. А млад ме наричат.
Липсва копнежа на моето днес,
който намирах в опашка на куче.
Шаро надскочи живота с любов.
Другия свят го прибра във прегръдка.
Ние сме хора, тъкани от Зло.
Те са Животни, родени да Бъдат.
© Димитър Драганов All rights reserved.
