Ражда утрото гледки красиви,
слънце къпе простора копнежно
и полюшват се макове диви,
от ветреца погалени нежно.
На разсъмване случва се чудо
и земята се къпе във свежест,
а небето шепти на тревите
и се ражда в душата надежда.
С всяко утро изпраща небето,
завладяваща, цветна магия,
с изгрев слънчев и вяра в сърцето,
да посрещнем деня си и ние.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
