Ражда утрото гледки красиви,
слънце къпе простора копнежно
и полюшват се макове диви,
от ветреца погалени нежно.
На разсъмване случва се чудо
и земята се къпе във свежест,
а небето шепти на тревите
и се ражда в душата надежда.
С всяко утро изпраща небето,
завладяваща, цветна магия,
с изгрев слънчев и вяра в сърцето,
да посрещнем деня си и ние.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
