Mar 30, 2017, 11:20 AM  

На Шипка всичко е спокойно... засега

  Poetry » Love
459 3 3

Невернице Любов! 
Ти пак ли идваш? 
Надничаш иззад ъгъл? Наблюдаваш? 
Дали съм още 
толкова наивна, 
че да си мисля "Вечно ще остане!"? 

Невернице Любов! 
Не ти ли казах? 
Сто чифта кожени обувки скъсах, 
сто хляба каменни изядох. Ставах 
и лягах с твойто име; тебе търсех, 

но ти, невернице, 
играеш жмичка. А после дъвчеш 
лакомо душата, 
а тя – на връв. И ще се скъса. Всичко, 
което с нея вързах, по земята 

ще разпилееш. 
После ще си тръгнеш. 
Невернице Любов! 
След теб – погроми! 
Добре оставай. Вънка стана тъмно! 
А тук, при мен, 
все още е спокойно.

 

 

 

Публикувано във:

в-к Уикенд 22-28.6.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение. Поздравче!
  • Привидно спокойствие...Под което лежи златен пласт от чувства!И за всичко е виновна,оная скитница-Любовта! Прекрасно страдание,пресътворено в поезия.Браво,Павлина!😍
  • Харесах много!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....