На училището, с любов
Липите са отдавна прецъфтели.
И призраци е веселата глъч.
Единствено напомня за неделите
ваканцията като слънчев лъч.
Училищният двор красиво глъхне
и хвърлят сянка старите липи.
Асфалтът мек от зной, огньове лъха.
Училище, смирено потърпи
и месец август тих да се изниже,
септември да се настани без бой
на чиновете. И в тефтери книжни
ще се напишат разкази безброй.
Поставил на хлапаците домашно,
един учител бегло ще съзре,
как някъде сред редовете прашни
все още диша юлското море.
© Елия All rights reserved.
