На вересия

На вересия

Да те намразя ще ми стигне ли бутилка?
Или със същия кураж ще ти отвърна?
Обичам те и аз!... От виното - горчилка,
напиваш ме бавно и няма да тръгна...

Запомнил съм цъфтящото ни лято
и споменът за теб е безутешен,
ти млада, непокорна, необятна,
аз луд по теб, и много грешен...

Към теб вървях, но все назад,
пътеки много, сякаш лабиринт,
и лутах се в Живота-кръговрат, 
и два не стигат, имаме един..

Ще бъдеш пак на двайсет и една,
във всеки миг, когато ме поискаш,
не вярвай, мила, сляпо в любовта,
сама пристига, без да я повикаш...

И аз дойдох. Щом искаш да почерпиш,
неканен гост, натрапник и нахален,
облечен като в първата ни среща,
с цветя, сако назаем и забавен...

Налей едно, на вересия...
да плащам, знаеш, мога и в натура,
една любов за теб, вземи я,
не съм се връщал да обичам друга...

11.05.2013
Д. Антонов (diester)