Oct 20, 2023, 4:05 PM  

На времето във втренчения пир 

  Poetry
5.0 / 12
545 13 13
Когато падне здрачът се завръщам
в пристанищата светли на греха.
Не се разкайвам, за да бъда същият.
Низвергнах праведника, който бях.
Защото сладостта горчи греховно,
а прекален светец и богу не е драг.
Но не понасям строгата черковност
на поглед вял маскирал се на благ.
Жените влюбвали се в мен забравих,
щом срещнах най-великата любов.
Тя дойде от потайните дъбрави,
за трайно щастие и порив нов. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
  • Don’t look in the mirror, I know what you seek, that kid with the future, so clever and brave, that ...
  • Обичам те, защото винаги си бил до мен, винаги когато съм имала лош ден. Обичам те, защото ти си топ...
  • Deep in my soul rainy drops are falling. Deep in the broken heart - there is a sorrow. How many tear...

More works »