НАД НЕБЕСНИТЕ ЧЕРТОЗИ
Над небесните чертози, там във висините,
сънувах, че прераждат се душите,
и една безмълвно мене заговори:
„Скиталец блед, накъде си се отправил?
С тази мъка сред небесните простори,
ти неведнъж покоя наш си нарушавал.
Що във теб така таи се,
че черна дупка зей ти във сърцето?“
Светлина обля във тоя миг небето
и в отговор разкри се:
„Долу под дома ви, обикалях безпризорен ...