Надпис на камък
НАДПИС НА КАМЪК
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам –
на себе си сърдит,
излишен като снегорин в Египет.
Нанизвам чепарета за сафрид.
Или кадя с луличката на припек.
Ракия смуча с бащиния юз.
Или със жълта бира се наливам.
И ме е гнус – ужасно ме е гнус,
че съм такъв противен тип, противен!
Из сънищата ми дори бръмчи оса –
по-нервен от осата аз живея.
Ври в бойлера ми утринна роса
и аз насапунисвам се под нея.
И уж съм чист, и уж съм тъй красив,
и уж намерих святата си ниша,
и уж си пиша името с курсив,
ала не знам защо изобщо пиша.
Ужасно сам – натирено дете.
Нима поетът стана в мен излишен?
Защото вече никой не чете.
Защото всеки пише,
пише,
пише.
© Валери Станков All rights reserved.
