Нагоре
А как ми се лети от много време…
но все покрай криле се суетя.
Дали са бели?
Стават ли за мене?
Дали на старта, с устрем, ще летят?
Дали небето ще ми бъде тясно?
Дали с приятел ще се засечем?
Дали куражът носи на опасност,
когато няма други покрай мен?
Красива е онази синя вечност,
но колко часа тишина дели
ужасното предчувствие за тленност
от свободата да не те боли?
“Нагоре” е любимата посока
и Слънцето приветливо блести.
Земята е претрупана от болка.
И точно затова ми се лети.
© Деница Гарелова All rights reserved.
