Jul 25, 2023, 10:35 AM
Нагоре
А как ми се лети от много време…
но все покрай криле се суетя.
Дали са бели?
Стават ли за мене?
Дали на старта, с устрем, ще летят?
Дали небето ще ми бъде тясно?
Дали с приятел ще се засечем?
Дали куражът носи на опасност,
когато няма други покрай мен?
Красива е онази синя вечност,
но колко часа тишина дели
ужасното предчувствие за тленност
от свободата да не те боли?
“Нагоре” е любимата посока
и Слънцето приветливо блести.
Земята е претрупана от болка.
И точно затова ми се лети.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много благодаря, аз още не съм стигнала старта 🥳🌼🌼
-
Ти не спираш!
-
Стремежът към летене, е най-прекрасното чувство! Имаш прекрасна лирика!Поздравления, Деница!
-
Дени❤❤❤
Радвам се, че мога да те чета! -
Юри, Миленче, благодаря ви!
-
Красива и само твоя поезия!
-
Чудесно!!!
-
Аз ви благодаря!
-
Благодаря!
-
Хубаво, както винаги!
-
Благодаря ви, че сте се тук!
-
Красива е онази синя вечност,
но колко часа тишина дели
ужасното предчувствие за тленност
от свободата да не те боли?
Талантливото ми
... -
Съпреживяно усещане.
Поздравявам те. -
Браво, Деничке! Лети, момиче, лети!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
