Нагоре!
Дали доброто трябва да умре
след толкова безумни провинения?
Прости ми непростимото. Дете
живее още в мене. Без съмнение.
Дали смъртта ще разделим на две?
Една за малките неволни грешки.
Една за цялата любовта към теб
потънала в душата ми човешка.
Дали от горест ще си тръгнеш пръв?
През тръни и бодили, по коприва.
Дали дъждът ще заболи до кръв,
преди да ми разкаже, че съм жива?
Дали водата ще ми стори път?
Простих ти, че си тръгват много хора.
Простих ти, направи сега дъждът
да вали вън от мен, по дъгата, нагоре.
© Николина Милева All rights reserved.
