НАЙ-СВЕТЛИЯТ МИГ
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен,
с дима, тръпчив – превзел града, по спирки, улици, площади,
с томителната топлота – която носеше наслада,
и с усета – след крачка-две, че иде нещо непознато,
смалена – сякаш съм дете, на прага на дъждовно лято.
Как, оглушала за света, в глъбта на твоята вселена,
потъвах в мир и доброта, създадени за теб и мене.