Jun 28, 2015, 5:54 PM

Насаме

  Poetry
1.1K 0 1

Насаме

 

Голотата ми е цяла.
Неразсъблечена остана.
Огледалото във стаята
(от срам) със гръб 
към мен застана.

 

Голотата ми - ограбена
сама от болка стене.
А съвестта ми,
(тя все права е)
напук на всички дреме.

 

Голотата ми е тъжна.
Разграбена от всички,
сама си тръгна 
в тъмното
накъде към в къщи.

 

Галя Кутулева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Кутулева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...