Jun 28, 2015, 5:54 PM

Насаме

  Poetry
1.1K 0 1

Насаме

 

Голотата ми е цяла.
Неразсъблечена остана.
Огледалото във стаята
(от срам) със гръб 
към мен застана.

 

Голотата ми - ограбена
сама от болка стене.
А съвестта ми,
(тя все права е)
напук на всички дреме.

 

Голотата ми е тъжна.
Разграбена от всички,
сама си тръгна 
в тъмното
накъде към в къщи.

 

Галя Кутулева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Кутулева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...