Настъпва хладно новото ни днес
Зъбато слънце облаче гризе,
в листата котка рови любопитно.
Синигерче, с премръзнали нозе,
изпява си душата ситно, ситно.
Димът рисува карта, на деня
и хризантеми с вятъра танцуват.
Преди от скрежа да се вледенят,
целунали ноември се сбогуват.
Забързан поизмръзнал минувач,
с дъха си топли дланите си ледни
В окъсано палтенце продавач,
на вестници, минава, за последно.
Трагедии и фалш да продаде,
вгорчил кафето с чувството тревожно,
че по - надолу няма накъде
и че е невъзможното, възможно.
А после поделил с бездомен пес,
закуската, денят се понавъси.
Настъпва хладно новото ни днес -
стремглаво хуква, търсейки ума си.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
