Jan 13, 2009, 11:00 AM

Натюрморт

  Poetry
958 0 6
 

 

Върху масата кошница грее.

Ябълки, круши и дюли от нея

надничат омайни, надничат смутени,

целите от лъчи и зари упоени.

 

А до кошницата - гроздове зреят.

Слънце и огън в зърната налели,

ме поглеждат пак дяволито -

нещо тайнствено в тях ще е скрито!

 

И навярно така е, защото

две пчели се въртят край платното!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...