Научи ме, момче
Хей, момченце къде си, къде ли се скри,
зад годините стръмни напразно шептиш.
Няма кой да те чуе в дългите дни
или тъй ми се струва, че още летиш.
Край реката сребриста разперваш ръце,
като кон вихрогон се понасяш напред.
Под върбите зелени играеш хорце
и усмивки, целувки раздаваш навред.
Над полянка се спускаш и гъбки береш,
сетне хвъркаш до извор и пиеш вода.
И не криеш от вятъра своя копнеж
да достигнеш морето, да пипнеш звезда.
Ти си още във мене, забравих за теб,
но прости ми, момченце! Прости ми, прости!
Повдигни ме от мрака, от тесния жлеб,
припомни ми мъниче ти, как се лети.
© Хари Спасов All rights reserved.
