Навярно всичко вече ти се случи
НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече,
отвъд проводи хорица добри, с които винце пи – и яде хлебец,
и Бог ти чу тропарите в зори, когато в храма влезе за молебен,
под изгрева те любиха Жени, по залез пя със летните авлиги,
и в залеза на мъжките си дни и ти написа две-три свестни книги,
пиля се – друмник в пустите нивя, понесъл във торбето шепа мливо.
Е, аз не знам дали добре живя? – но, сигурен съм, че живя красиво.
© Валери Станков All rights reserved.
