Не бях ли?
Не бях ли живяла преди? Преди да те срещна!
Какво съм празнувала толкова много лета?
Преди да узная, че сърцето ликува тържествено,
единствено сгушено в скута на твойта душа.
Не бях ли жена и преди да се сбъдна наяве
в ръцете ти мъжки, обвили ме в топла смола?
Не бях ли преглъщана сякаш съм писък сподавен,
като глътка парлива ракия? Или мъжка сълза...
И след тебе ще бъда кармично все толкова ничия.
Неоткрита, безименна, малка студена звезда.
Днес съм толкова истинска. Толкова твоя. Обичай ме!
И в следващ живот пак от свойто ребро ме създай!
© Jane Doe All rights reserved.
Много даже.
