Вятърът завива към Обеля.
Прави се, че чака скрит на спирката.
Гробището спи. Не е неделя.
Бяло куче вика като чумаво.
Сухи дами времето оплакват.
Временно мъжете им са в кръчмата.
Тиково примигват светофарите,
будката за вестници е тъмна.
Слънцето е паднало във локвите.
Тесните прозорци се затварят.
"Мъртвите живеят срещу гробището."
Пресен виц. Направо от гробаря.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
