Вятърът завива към Обеля.
Прави се, че чака скрит на спирката.
Гробището спи. Не е неделя.
Бяло куче вика като чумаво.
Сухи дами времето оплакват.
Временно мъжете им са в кръчмата.
Тиково примигват светофарите,
будката за вестници е тъмна.
Слънцето е паднало във локвите.
Тесните прозорци се затварят.
"Мъртвите живеят срещу гробището."
Пресен виц. Направо от гробаря.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
