Condition
Дойдох да се сбогувам, не отваряй!
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш
по плахостта, с която ще натисна,
че вече в ласкавото ти гостоприемство
не ще подиря на живота смисъла.
Ще се свлека на горното стъпало,
безмълвна, та нали ти казах всичко.
Лицето ми, от порцелан по-бяло,
ще се задави с изкуствена усмивка.
В главата ми ще вият урагани,
а страшното спокойствие в сърцето,
каквото близка смърт вещае,
ще заглушава мислите проклети.
Пред погледа ми странно ще се люшкат
стени и стълби, стълбите, стените.
Запушен кладенец - дълбоко в гушата
е хвърлял някой късове от дните ни.
Не си помисляй даже да погледнеш
през тъжната шпионка на вратата,
а камо ли отвънка да излезеш!
Не бих понесла добрината ти,
а кротостта в гласа ти ме сломява!
Без друго, вече ще съм сянка.
Проблемът е, че ти си своенравен
и безучастен няма да останеш!
Пред мен ще се отвори черна дупка,
готова съм във нищото да сляза!
Като нападната от ястреби гугутка
до кръв душата ще се отбранява.
И тъкмо да направя тази стъпка,
с която не от теб ще си отида,
а от живота ми – ненужна кръпка
връз идеалната вселенска риза,
вратата зад гърба ми се отваря
безукорно, внимателно, любящо,
на мисълта си само с волята
да те погледна пак ме принуждаваш
и да направя крачката за връщане,
която със специален жест приемаш...
Вчера, утре, днес – едно и също,
в съня си тръгвам си от тебе,
но заранта по-силно ме прегръщаш
и пò си мил, и по-грижовен!
С катарзиса отново се превръщам
в дарените утеха и спокойствие:
"До последен дъх, до последен зов,
до последен миг ще съм с теб, любов!"*
___________________________________
* – Песен на "Тангра" по текст на Живко Колев
© Таня Донова All rights reserved.
