Не искам да бъда спокоен,
искам да бъда обичан!
Да тичам без дъх сред пороя,
дъгите след мене да тичат.
Да сипят лято листата
зеленопрестолно полегнали,
и в Царството на тишината
да бъда арбитър на времето!
Не искам да сричам поеми
от някой невлюбван надраскани:
искам от тебе да снема
на безразличието маските.
© Илиян All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
