Не искам да присъствам!
Тъй странни сме с гротескови лица.
Понякога боите се размиват...
Рисувана със пеперуди и слънца,
картината сега е мрачна, сива.
Дали ще можем да се видим
със теб в неясните контури
или е по-добре да се събудим
в измамното затишие пред буря.
Без съжаление и без въпроси,
и без вина, и без отсрочка,
излишно е от нищото да просим.
Разбираш ли? Аз слагам точка!
Не си цвeтът във моя делник
с премерените си стерилни чувства.
А в графика ти... все последна...
Обидно е! Не искам да присъствам!
© Валентина Лозова All rights reserved.
