Nov 11, 2008, 6:46 PM

*Не ме лекувай*

  Poetry » Other
1K 0 3
 

Не ме лекувай!

Нямам нужда.

И как може

сам болен

друг болен

да лекува,

на болката

оставил се

с кинжала да тактува?

Тук резне, там бодне -

после пак наслада,

защо пък лесно да е -

та дяволът отдавна

кинжали си продава...

А ти обезумял

реши да инвестираш,

успешно

бъдеще

да прогнозираш...

Веднъж си взе кинжал,

по-остър от

попарващата сила на

сланата -

изпробва го и вярваше,

че отмъстен си за

съдбата...

Веднъж си взе и сабя,

бе жълта на раздяла -

береше изумруди,

подире ги съсичаше

без слава...

После взе и нож.

Обели и греха от тебе.

Остана гол,

а люспите запази

за нови грехове за семе...
Не ме лекувай!

Нямам нужда!

Изпробвах всичко

като тебе -

не бе ни остро,

нито жълто,

не бе тъй ни едно от тях

достатъчно за мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....