Мисля, мисля, не измислям
как да върна детската усмивка.
Толкоз истинска, широка,
толкоз слънчева, дълбока.
Мисля, мисля, не измислям
как очите детски да си върна.
Толкоз бистри, толкоз чисти,
толкоз точни, непорочни.
Мисля, мисля, не измислям
как сърцето детско да си върна.
Толкоз вярно, тъй безбрежно,
толкоз топло, толкоз нежно.
Мисля, мисля, не измислям
как мечтите детски да си върна.
Толкоз златни, необятни,
тъй далечни, дълговечни.
© Хари Спасов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
