Не мога този свят да променя със стих
Дотегна ми до смърт увълченият свят,
искрица обич пазя, нежност, песен стара.
Не съм от тези, що от сянка се боят
и скачат само от ръба на тротоара.
Хвани ръката ми! Аз опипом вървях,
мочурищата все в градини ги превръща,
сърцето ми... палати и колиби... прах.
На рамо нося вечно звездната си къща.
Бъди ми пристан, отведи ме в залив тих
и приласкай душата – уморена, птича.
Не мога този свят да променя със стих,
но мога да рискувам... и да те обичам.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
