Jan 5, 2013, 1:53 PM

Не се обръщай 

  Poetry » White poetry
503 0 4
Не се обръщай!
Миналото ти самотно скита.
Присяда, после пак си тръгва.
Не можеш да го върнеш никога.
Отива си и всичко е различно.
Дори в съня ти, то е вече друго...
и кучето, и залезът, и барът,
са овехтели някакви реликви,
с които истините ти заспиват.
Когато остарееш - обърни се!
Тогава, миналото ще те чака -
с онази, с твоята усмивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??