Не ще се предадем съвсем без бой!
В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - вездесъща,
от алтруизъм няма да яде, а празни идеали ще преглъща...
Ела да те прегърна, стари мой! Ще кърпим пак душите си разбити...
Не ще се предадем съвсем без бой! И орден от кратуна ще ни кити.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
