Дори да искам да се върна
пътят за мене е затворен,
обичта в пепел се превърна,
а споменът отдавна е отровен.
Не можеш да простиш, че те оставих,
когато ме обикна ти;
Но тогава аз не те забравих,
а просто те спасих.
Не знаеш какво щеше да последва
след като се влюбиш в мен,
аз знаех и затуй напред погледнах
и затова избягах онзи ден.
Не съжалявам и не трябва -
миналото е останало зад нас.
Не се затваряй в омраза -
не съм била за тебе аз.
© Александра All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
