Дори да искам да се върна
пътят за мене е затворен,
обичта в пепел се превърна,
а споменът отдавна е отровен.
Не можеш да простиш, че те оставих,
когато ме обикна ти;
Но тогава аз не те забравих,
а просто те спасих.
Не знаеш какво щеше да последва
след като се влюбиш в мен,
аз знаех и затуй напред погледнах
и затова избягах онзи ден.
Не съжалявам и не трябва -
миналото е останало зад нас.
Не се затваряй в омраза -
не съм била за тебе аз.
© Александра All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
