Не съм брегът на твоите мечти
с фламинго розов пясък и русалки,
които тен събират на скали
и с принцове на яхти правят свалки.
Тук хвърлят котви бури и мъгли,
изчезна нейде златната ми рибка,
цунами дреме в моите води,
дори рибар си нямам със колибка.
Добре дошъл на пустия ми бряг,
мохито имам само за вечеря,
ще мине залезът за да разкаже как
от самота взриви се и Венера.
© Ивон All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
