Dendu89 (Деница Гарелова)
696 9639
Jan 13, 2021, 12:15 PM  

Небесно 

  Poetry
425 5 10

Ела, седни - за мъничко поне,

на пясъчното ми килимче - жълто.

Да гледаме памучното небе -

как прави облаците на светулки.

 

И как разтваря огнената гръд

на залезите - розово-червени.

И въздухът - почти от кръв и плът

разкъсва на безвремието вените.

 

Нощта разпуска черната коса,

звездите са искряща диадема.

В къдриците ѝ, ние сме деца

и няма как да станем по - големи.

 

Ела, седни. Погледай тихо как

небето светлината си съблича.

Целувай ме в сатенения мрак.

Обичай ме, обичай ме, обичай..

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??