Небесно
Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд
на залезите - розово-червени.
И въздухът - почти от кръв и плът
разкъсва на безвремието вените.
Нощта разпуска черната коса,
звездите са искряща диадема.
В къдриците ѝ, ние сме деца
и няма как да станем по - големи.
Ела, седни. Погледай тихо как
небето светлината си съблича.
Целувай ме в сатенения мрак.
Обичай ме, обичай ме, обичай..
© Деница Гарелова All rights reserved.
