Недей
Недей да ме наричаш на звезда,
защото аз изгасвам много лесно.
Изгубвам се, дори да се следя.
Под сто слънца оставам вечна есен.
Недей да ме превръщаш в топлина,
защото ще валя със всичка сила,
и в теб ще се разпръсна на вина,
а съвестта е истинско бесило.
Недей да ме превръщаш в океан,
защото бурята ми е присъща.
Дълбокото не може да е храм
щом никой никога не се завръща.
Недей да ме осмисляш с любовта-
аз нямам смисъл. Всъщност нищо нямам.
Мълчанията ако изкрещя
ще стана гръм и ще отворя яма.
Не ме търси през зимата в снега.
Не ме търси през лятото в пороя.
Недей да доближаваш. Не сега.
Сега не съм готова да съм твоя.
© Деница Гарелова All rights reserved.
