Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита,
събира вече лятото по жиците.
Ще гледаме в прегръдка и с възхѝта,
забравили небето си на птици...
Ще търсим непрекъснато ръцете си
и тихо ще говорим помежду си -
дали държи на щастие сърцето ми,
а твойто с още влюбен ли е пулс? ...