Недолюбена душа
Душата си остави недолюбена,
във мрака скри забулени мечти
и вятърът пося целувката изгубена,
окъпана от капчици сълзи.
Сърцето си остави недокоснато,
градушка сякаш бе го наваляла,
говореше му сприхаво и троснато,
с лъжовна песен беше го люляла.
Остави си очите неизплакани,
от бурята подпухнали горяха
и нежни думи в нощи неизказани
по устните замръзнали стояха.
Ръцете си остави непогалени
от парещи милувки в тишината,
във сънени пътеки незапалени,
събудени с лъчите на зората.
Защо ли ни е този низ от спомени
и този свят с въздишки проиграни,
когато чувствата ни са заровени,
душите ни - отворени са рани!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
