Jan 20, 2009, 12:49 AM

Недозапалени пожари

  Poetry » Love
795 0 2
Взирам се в огъня ти, недоугаснал.
Още пазя твойте свещници,
мъждукащи летално и безвластно,
опожарили само недописани дневници.

По аурата бледа на свещта
топят се безвъзвратно епилептични силуети
на бясно затанцувала жена
пред мъж, забравил я сред многото усещания.

Днес знам, не е за мен твоят свят
и че не ме завлече в него трябва да съм благодарна.
Но всяка нощ светулки на прозореца крещят,
че търсят още огъня на недозапалената ни пожарност.

19.01.2008г.
гр. Пловдив


На един несбъднал се...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...