Oct 18, 2008, 10:32 AM

Неизбежно 

  Poetry » Love
670 1 9
Любовта ми
от Любов оглупява.
Тропа с крак,
инати се безспирно.
И все пред нови неизвестни
ме изправя.
Как отчаяно иска
да повярвам
на поредния й спектакъл!

Любовта ми
от Любов оглупява.
Ами ако
във огряната от обич градина
се разлиства нарцис?
Оставям тази мисъл
да отплава.

Любовта ми
от Любов оглупява.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така композирано е добре.
  • Защо просто не го написахте хоризонтално?
  • Благодаря ви за вниманието!
    Щастлив уикенд на всичките!
  • Ехаааа, много е хубаво!
    Ама какво общо има любовта с ума и с оглупяването... тя си е прекрасна, пък да му мисли оглупелия
    Аплодисменти за чудесния стих!
  • Оглупяваме, но все я търсим и искаме тази Любов!
    Какъв би бил животът ни без нея?!
    Прекрасно стихче! Поздрави!
  • ех...тази така красива и желана любов...
    с обич, Латинка...
  • Ами да,от любов оглупяваме.Поздрав!
  • Няма по-глупаво и по-сладко нещо от глупава любов!
    Поздрав!
  • Латинка Златна си наистина! Абе, оглупявай от любов, разбира се! Прекрасно е! И не вярвай на спектаклите й, а на себе си
Random works
: ??:??