Feb 22, 2008, 7:20 AM

Неизбежност

  Poetry » Other
662 0 5
 

Oт теб се страхувамe

постоянно,

с нас ти вървиш

непрестанно!...

Ти ни вземаш

краткото,

отнемаш ни

най-сладкото!

Вземаш ни

безметежното

и ни хвърляш

в безбрежното!

Усилията ни да те спрем

са безуспешни -

оставяш ни безутешни!

С теб, смърт,

се борим безнадеждно!

Ти вземаш живота ни

неизбежно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...