Пред кладенец застанала съм нямо. Водата е дълбока и мълчи. От дъното поглежда ме засмяно едно лице, обляно във лъчи. Напомня ми едно момиче малко, в водата влюбено дете, ръчичките му даже и писалка не бяха взимали в ръце. То вярваше във чудеса неземни, водата съзерцаваше с очи, oчакваше от нея да излезне вълшебница със огнени коси. И тя да му разкаже за Земята, за огъня, за живата вода, а то да полети с мечтата, пораснало и станало мома... В очите на това дете се вгледах. Те същите са още, може би. Вълшебница не срещнало, но ето, водата все тъй нежно му шепти...
Вълшебният кладенец на детските спомени и нашите мечти... Има такава приказка...Помним я цял живот! А Индиана я претворява с много нежност и красота! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.