На вятъра в прегръдката живея
и свикнала съм с бурния напев.
Да се преструвам хитро не умея
и за порок не давам пукнат лев.
На огъня в сърцето се разхождам,
прегръщам нежно звездното небе.
Капризите на мъката пробождам
и галя слънцето като дете.
На залеза във спалнята заспивам,
а той ми шепне нежно на ухо.
А сутринта, когато си отивам,
намига ми загадъчно с око...
© Наташа Басарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
