На вятъра в прегръдката живея
и свикнала съм с бурния напев.
Да се преструвам хитро не умея
и за порок не давам пукнат лев.
На огъня в сърцето се разхождам,
прегръщам нежно звездното небе.
Капризите на мъката пробождам
и галя слънцето като дете.
На залеза във спалнята заспивам,
а той ми шепне нежно на ухо.
А сутринта, когато си отивам,
намига ми загадъчно с око...
© Наташа Басарова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
