Нежна Сатана
Усещам погледа ти - тежък като камък,
катранен, черен, сякаш виждам Сатана...
Облизваш тялото до голо - адски пламък,
дихание, размекващо чак мойте колена...
Изгарям в погледа ти, чувствам по жарава
как ходя, как събуждаш в мене грях и страст...
Не гледай с този поглед - възбуждаш ме, не зная
как тъй бързо ме усети, че харесва ми така?
Ръката ти улавям... Докосваш нежността ми...
Не ти харесва нежно?... Тогава лош бъди...
Отнасяш ме във вихър, завличаш и ума ми...
С коравината си... оставяща по мен бразди...
Притискаш ме до болка, спираш и дъха ми...
Не спирай! Не, недей! Харесва ми така...
Рови се в мен, разгръщай тялото, плътта ми,
бъди и груб, брутален... тъй не ще ти устоя...
Напираш и проникваш... Усещам лудостта ти...
Усилва се... О, Боже!... Не - та ти си Сатана...
Затворила очи, отпивам от страстта ти...
и всичко ще изпия... дори и лудостта...
Потапяш ме в блаженство, изпълваш ме до дъно,
обхождаш всяка гънка, изследваш всеки вик,
потръпваш и пулсираш, измъкваш се и тънеш,
изригваш и изливаш се по мен... в застинал миг...
Как бързо ме усети, разбра ме само с поглед,
че аз съм като теб, но нежна Сатана?...
С коси от огън, дива, но със лице на пролет,
на дяволското в теб не ще да устоя?...
Блаженството заразно, ще искам пак, и още...
За всичко ще забравя, за себе си дори...
Ще искам и ще моля, теб ще търся нощем,
със дяволската страст във мрак ме отнеси...
катранен, черен, сякаш виждам Сатана...
Облизваш тялото до голо - адски пламък,
дихание, размекващо чак мойте колена...
Изгарям в погледа ти, чувствам по жарава
как ходя, как събуждаш в мене грях и страст...
Не гледай с този поглед - възбуждаш ме, не зная
как тъй бързо ме усети, че харесва ми така?
Ръката ти улавям... Докосваш нежността ми...
Не ти харесва нежно?... Тогава лош бъди...
Отнасяш ме във вихър, завличаш и ума ми...
С коравината си... оставяща по мен бразди...
Притискаш ме до болка, спираш и дъха ми...
Не спирай! Не, недей! Харесва ми така...
Рови се в мен, разгръщай тялото, плътта ми,
бъди и груб, брутален... тъй не ще ти устоя...
Напираш и проникваш... Усещам лудостта ти...
Усилва се... О, Боже!... Не - та ти си Сатана...
Затворила очи, отпивам от страстта ти...
и всичко ще изпия... дори и лудостта...
Потапяш ме в блаженство, изпълваш ме до дъно,
обхождаш всяка гънка, изследваш всеки вик,
потръпваш и пулсираш, измъкваш се и тънеш,
изригваш и изливаш се по мен... в застинал миг...
Как бързо ме усети, разбра ме само с поглед,
че аз съм като теб, но нежна Сатана?...
С коси от огън, дива, но със лице на пролет,
на дяволското в теб не ще да устоя?...
Блаженството заразно, ще искам пак, и още...
За всичко ще забравя, за себе си дори...
Ще искам и ще моля, теб ще търся нощем,
със дяволската страст във мрак ме отнеси...
© Мила Нежна All rights reserved.
