Nov 15, 2006, 11:59 PM

Нежно 

  Poetry
731 0 5

Ефирна паяжина аз докосвам

изплетена от лунните лъчи,

кристално гладка във тъмата

със трептенето си тя мълчи.

 

Пречупен погледа от капки

чисти като моите сълзи,

изтляли са във свойта болка

на разбитите в нощта мечти.

 

Паяжина на забрава тиха

ме оплита в нишки от тъга,

аз птица съм умираща в капан

с пречупени от мъката крила.                                                       

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??