Непоетично
Много късно звъниш.
Не видя ли - до кофите
някой хвърлил е чантата
със хастара навън
и ги няма парите ми,
нито връзката с ключове,
даже онзи бонбон
с шоколад, от Париж.
Побеляха косите ми
и да вадя наново
лична карта и книжки,
да си сменям брави,
но реших, че в живота ми
нямам нужда от спомени,
затова престани,
моля те, да ми звъниш.
Не видя ли - до кофите
някой хвърлил е чантата
със хастара навън
и ги няма парите ми,
нито връзката с ключове,
даже онзи бонбон
с шоколад, от Париж.
Побеляха косите ми
и да вадя наново
лична карта и книжки,
да си сменям брави,
но реших, че в живота ми
нямам нужда от спомени,
затова престани,
моля те, да ми звъниш.
© Павлина Гатева All rights reserved.
