Sep 19, 2020, 10:03 AM

Неразумни дози 

  Poetry
525 3 3

Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!

После ръката й, нервната, удря по масата
и заклеймява поредният, пагубен дъжд
влязал в животът ми, брулил и хвърлял на вятъра
всичко, което се дава само веднъж.

Слънцето грее отвън, а цъфтежът безумен е.
Розови облаци, дъхав копнеж, синева...
Кой го дозира, та има за всички? И влюбва ме
в пътника, в пътя и в цветната майска трева.

© Росица Младенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • „Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.“
    Ала греши…
    Само Любов не се предозира,
    Туй от мен днес запомни.
  • Красота! Това с дозата е вярно.
  • "Кой го дозира, та има за всички? И влюбва ме
    в пътника, в пътя и в цветната майска трева"
    Много приятен финал.
Random works
: ??:??