Jan 10, 2009, 10:45 AM

Нереално

  Poetry
1.7K 0 27
Нещо нереално има в мен -
усеща се по болните амбиции.
Но имам свят на мъничко дете,
което се стреми да пипне птиците.

Нещо нереално има в теб -
разбира се по празния ти поглед.
Но имаш най-голямото сърце.
Най-меките ръце. И най-спокойните.

Нещо нереално има в нас.
Познава се по тихите ни битки.
Но знам, когато свърши любовта -
отново ще се влюбим.
                                       Като никога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...