Несбъднат миг
Сънуван сън, бленуван блян,
заспива в нощите до мен.
Постеля празна, сам-самин,
приел съдбата примирен.
Сънуван сън, бленуван блян,
в очакване на сбъднат ден.
Изригват чувства – жив вулкан,
на страсти парещи във плен.
Сънуван сън, бленуван блян
и няма лек, рефрен в рефрен.
Денят търкулва се пиян,
нощта забулва го в сатен.
И само сън, и само блян
в сърдечен ритъм учестен.
Сюжет от шеметен роман –
душевен порив усмирен.
И няма сън, и няма блян,
миг на парчета натрошен.
Миг с ангел, с демони мечтан,
предначертан, изпепелен...
Ромашка, 18.08.2023 г.
© Златка Чардакова All rights reserved.
