Снощи леко прекалих –
бира и ракия пих,
а чаках с музата гореща
другарска да направим среща.
Но, лъсна истината гола –
не влезе тя дори във хола
и аз останах съкрушен,
че и доволно упоен.
Надеждите си ще изритам
да спят във стаичка хотелска,
далеч от мен и моите покои.
А аз, все пак ще се опитам
последна да направя сделка
със амбициите свои.
© Георги Янков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Успех!