Снощи леко прекалих –
бира и ракия пих,
а чаках с музата гореща
другарска да направим среща.
Но, лъсна истината гола –
не влезе тя дори във хола
и аз останах съкрушен,
че и доволно упоен.
Надеждите си ще изритам
да спят във стаичка хотелска,
далеч от мен и моите покои.
А аз, все пак ще се опитам
последна да направя сделка
със амбициите свои.
© Георги Янков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Успех!