Несбъднато сбогуване
НЕСБЪДНАТО СБОГУВАНЕ
Небето не съветвам как да плаче.
Полето знае как да ражда жито.
Незрим пристига винаги косачът,
среднощ, когато разцъфтят липите.
Не съм научена да се сбогувам.
И ти не знаеш как да си отидеш.
Възможно беше с тебе да отплувам.
Но никой не е стигал Атлантида.
Копнея да те дишам – до насита! –
и в твойта пазва залез да мъждука.
Снишават се докрай над нас звездите
и молят да се преродят в светулки.
Валентина Йотова, 10 юни 2020, София
© Валентина Йотова All rights reserved.
