Нещо фантастично сътворено,
танц – небесен, плавен, хармоничен,
зрителският вот го одобрява,
филмът на природата магична.
Нагазили в ритъм еднообразен,
свежи като сутрешна роса,
движат се героите на филма,
плавно по небесните поля.
Краят на прожекцията настъпи,
героите на сцената излизат,
правят реверанси и поклони,
и зад хоризонта слизат.
© Димитър Драганов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
