Нещо фантастично сътворено,
танц – небесен, плавен, хармоничен,
зрителският вот го одобрява,
филмът на природата магична.
Нагазили в ритъм еднообразен,
свежи като сутрешна роса,
движат се героите на филма,
плавно по небесните поля.
Краят на прожекцията настъпи,
героите на сцената излизат,
правят реверанси и поклони,
и зад хоризонта слизат.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
