Любов ли бе да я опишеш -
такава пламенна и сляпа;
тя караше те да въздишаш
и да се луташ непозната.
Любов ли бе да се тревожиш -
така незнайно разцъфтяла;
да се разкъсваш на парченца
и пак да се почувстваш цяла.
Любов ли бе или измама -
не ще узнаеш нивга, мила,
тя толкоз бързо си отиде,
че сякаш нивга не е била.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
