Любов ли бе да я опишеш -
такава пламенна и сляпа;
тя караше те да въздишаш
и да се луташ непозната.
Любов ли бе да се тревожиш -
така незнайно разцъфтяла;
да се разкъсваш на парченца
и пак да се почувстваш цяла.
Любов ли бе или измама -
не ще узнаеш нивга, мила,
тя толкоз бързо си отиде,
че сякаш нивга не е била.
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
