"Неук е човекът,
той учи се в скръбта си
и сам се не познава,
дор скръб го не обори."
Алфред де Мюсе
В мрачния замък на тъгата
бледен разумът в сянка витае,
търси прозрение в душата,
смисъл някакъв да разгадае.
В печалния миг на познание,
прозрял истината горчива,
най-сетне намира утеха,
че в скръбта си се учи човекът.
© Мадлен All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
